Село Баня е едно от най-старите села в Разложката котловина.

 Село Баня е едно от най-старите села в Разложката долина. Първите негови създатели и заселници са били траките. За това свидетелстват останките от остаряло тракийско населено място покрай римската баня, които се откриват на няколко места отвън днешното село. В началото на IV век прочие Хр. селото и Разложко попаднали под властта на Македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до римската баня е съществувало населено място със светилище на господ Аполон, издигнато от македонците в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до в този момент непокътнат камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при римската банята, са открити монети с облиците на Филип Македонски и Александър Македонски. През III век прочие Хр. в Разложко и по-специално в Баня измежду траките проникнал и нов етнически детайл - келтите. Дали те са пристигнали през Предела по течението на Струма, или през Аврамово по течението на Марица, това не се знае. Но богатите пасища и бистрите реки ги привлекли и те заживели взаимно с траките, като запазили своята религия и обичай и по-късно през Римско време. По това време траките по нашите земи нямали единна и мощна страна, а живеели в обособени племена. Това дало опция на римляните след завладяването на Македония през II в прочие Хр., да станат господари и на тракийските земи. Римляните станали господари и на топлите води през I век. От тях в селото има непокътната минералня баня, известна през днешния ден като " Римската баня ". Тя е издигната в характерен римски жанр - ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с дребни отвори на свода, обособен корубест клозет със светилник и комин над свода.

 По-късно селото е било във притежание на Източната римска империя - Византия. През VII век по долината на река Струма и през Предела в Разложко последователно се настанили славяните. Те употребявали слабостта на Византия и привлечени от удобните естествени условия за скотовъдство, се открили вечно в този хубав и плодороден край. Те живеели в мир с локалните траки и келти, които ги посрещнали като другари. Понеже славяните били по-многобройни, те последователно наложили своя език, нрави и традиции. Те са дали и имената на разнообразни местности, реки, и планини, които имена са непокътнати и до през днешния ден. По-късно Византия възстановила властта си над Разложко и Баня, само че локалното население било към този момент най-вече славянско. Византия се стремяла да им въздейства посредством християнската вяра и се заела да ги покръсти. През този интервал част от траките към този момент са изповядвали християнството. Старото светилище на господ Аполон до римската банята било разрушено и на негово място била построена кръстовидната черква " Света Богородица ", непокътната в основи и до през днешния ден. Присъединяването на нашите земи и селото към новообразуваната Славяно-Българска страна през 681 год. е станало през времето на българския хан Пресиян, внук на хан Омуртаг, царувал от 836-852 год. Освобождението на региона от Византийско господство е станало по време на Втората българска страна, при царуването на Калоян 1201 год. След този интервал разликите в локалното население - най-вече славянско с незначителен български детайл, траки и келти, съвсем изчезват. Това е интервал на одобряване на феодалния строй в нашите земи под зависимостта на родопските и македонските български феодали. Баня и Разлог са били във феодална взаимозависимост и от Рилския манастир. Това е видно от грамотата, дадена на манастира от българския цар Иван Шишман от 21 септември 1378 год.

 Село Баня и Разложко претърпяват под гнета на османците към 530 години. Освобождението идва през 1912 год. Първоначалноселото е било обитаемо единствено с българи, и ситуацията на популацията е било умерено. През XVI и XVII век, когато Турция търпи провали от Европейските страни и е безсилна да спре процеса на крах в страната, ситуацията на популацията в Баня и Разложко се утежнява. Турската господстваща класа тогава ускорява политическият терор над покореното население. Едновременно била засилена и религиозната дискриминация и насилствената асимилация на българският народ. Тогава са били осъществени най-масовите помохамеданчвания на българите в Родопите, Северна България и Македония. Населението на Баня също не е било отминато. В Баня е живеел представителят на турската власт в Разложко. По огромна част от популацията се е криело то преследванията на властта в дебрите на Пирин и по този начин поставило началото на днешното Банско. Друга част от християните са се скрили в Рила и селата Горно и Долно Драглище. Християнската черква била разрушена, а гробищата към нея запустели. Построена била джамия и ново мохамеданско гробище. На част от населениетона Баня била наложена новата вяра, само че езикът си останал български. Български си останали и семействата на помохамеданчините. По-късно в селото са се завърнали избягалите в планините. Махалите в землището на село Баня като “Могилица ”, “Раковица ” и “Пресвета ” останали съвсем незасегнати от помохамеданчването. Тях ги сполетяла друга орис – кърджалиите или хаитите, както са известни в нашия край. Това са били разбойнически банди, най-вече от турци и албанци, които опустошавали българските земи. Те били част от турската войска, които не се подчинявали на централната власт. При набезите си те не правили разлика сред мохамеданското и християнското население. Всичко оплячкосвали и изгаряли. Първото изгаряне на село Баня до основи станало през 1801 год. Голяма част от селото се е преселило на други места.

 При султан Мохамед II безчинствата били прекъснати. Селото било възобновено. Оцелелите по махалите българи се преселили в селото. Богатите българо-мохамедани построили огромни и луксозни за времето си домове. Периодът от началото на XIX век до Кресненско–Разложкото въстание е интервал на икономически и културен напредък за село Баня. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. Към 1870 год. в Баня били открити и работели 40-50 занаятчийски работилници, 10 сапунджийници, 10 железоковачи, имало е и доста терзии, въжари, бакърджии, тюфекчии и други Селскостопанското произвеждане също имало триумф. Отглеждало се доста лен, произвеждали се ленени конци, които се изнасяли. През този интервал в Баня е имало и огромни търговци. Най-известният бил Стойко Мудев, който търгувал със артикули от Беломорието. При подготовката на Априлското въстание Разложкия край бил включен към IV Пловдивски революционен окръг. След Руско-Турската война 1877-1878 год. и решението на Берлинския конгрес,населението на Тракия и Македония да остане под турска власт, сложи на историческата сцена по този начин наречения Македонски въпрос. Населението на Баня е възлагало очаквания за освобождението си на Вътрешна македонска революционна организация. В Баня бил построен комитет, в който влизали: Григор Пачеджиев, Иван Пачеджиев, Иван Пунев, Иван Груев, Иван Гюров, Никола Дръдалов, Никола Котупанов, Симеон Драговчев и други Тук постоянно са идвали уредниците на Вътрешна македонска революционна организация Гоце Делчев, а по-късно и Даме Груев. Село Баня и Разложко били освободени от Турско иго през октомври 1912 год. от 27 Чепински полк, командван от военачалник Ковачев Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до през днешния ден селото има необятни улици, и европейска планировка.

 До “Баненската буна ” 1878 год. селото е дало на българския народ Патриарха на българските учители и книжовници – Неофит Рилски. Баня е дала скромния литератор и просветник духовник Иван Попанайотов Асянчин, който е бил освен просветник, само че и дописник на Цариградския вестник “Македония ”, редактиран и издаван от огромния български възрожденец Петко Р. Славейков. Този баненски просветник и литератор ни е завещал и доста скъп извор за проучване историята през XIX век. Това е неговата брошура “Принос за проучването на Разлога " и по-частно на село Баня /Разложка/. Друг дописник на в. ”Македония ” от същото време е Христо Венедиков. От Баня е и Христо Иванов Дойчинов – публицист, документалист, съвременник на “Баненската буна ”. От Баня е и майката на Георги Димитров – Парашкева Димова. Потомък на Банянския жанр е известния български публицист Антон Страшимиров. От Баня са дедите му, татко му. Антон Страшимиров обичал да посещава родното село на своя татко. За него Баня беше “Чудото ”. Той написа, че Баня е ситуирана на “връшник ”, под който гори земния огън. Затова от недрата на този “връшник ” изтича толкоз топла минерална вода. Писателят предвиждаше на Баня бъдеще на курортно село. Не единствено поради изобилната лековита минерална вода, само че и поради чудната красива гледка, която се разкрива от селото към величествените Пирин и Рила.

Инфо: www.banyabg.com